и виждам себе си преди години...във времето когато като бях като теб...объркана, разочарована, чувствителна и наранена от живота изобщо, търсеща отговори и може би самата себе си чрез комуникацията си с другите-не тези около мен-тях познавах прекалено добре, за да ме изненадат с проява на нещо възвишено и човешко, надявах се че ще го намеря сред непознатите ...и го намерих или намерих новото си Аз, а може би двете. Та...сега виждам как ти си на този етап и как се бориш с егото си и околните-насъбрала доста в себе си, имаш доста за изливане, а и доста ти трябва, за да поемеш отново нагоре-всъщност не много-добри приятели, вдъхновение и начален тласък. Изливай се щом имаш нужда от това-всеки има подобна, особено по-чувствителните и творчески личности, страдай, тръшкай се, успокоявай се тук, търси трибуна, приятели, пристрастявай се, отвращавай се, забавлявай се-изобщо премини през целият си катарзис. Аз ще поглеждам от време на време като някой, който вече е минал по пътя.
Принципно няма случайни неща и нищо не става без причина-ти тук ще повлияеш на някой, някой тук ще повлияе на теб, в което е общо взето целият божествен замисъл-да израстваме чрез другите и те да израстват чрез нас-да еволюираме взаимодействайки си. От мен само един съвет- недей да живееш тук-в нета. Помни че хикса горе в дясно е портала към реалността, а ние за добро или лошо сме създадени да живеем именно там. Та....в някой даден момент излей това, което носиш в себе си там навън, в живота си, в ежедневието си-падай, ставай там в реалността-защото истинският живот, който ти е отреден е там. Защо го казвам ли-защото знам.
чест и репутация? Замисли се дали с всички тези писания не защитаваш репутацията си тук? Защо ли? Защото вече се идентифицираш с виртуалният си образ и приемаш всичко лично. Защото за теб "Изабела"е твоето Аз и точно там грешиш. Не те критикувам, не те нападам, ясно ми е, че трябва да минеш през това, да се заровиш надълбоко във виртуалната тиня, за да се отвратиш дотолкова, че сама да се издърпаш за косата или да се намери някой, който да те извади от там.
"Мисля-следователно съществувам"-все пак по-важното е за какво мислиш и до колко конструктивно и полезно е за теб и околните-ти в момента мислиш деструктивно и саморазрушаващо. Да, кажи ми сега че злобея или се правя на велика и ще сгрешиш. Просто виждам как си занимаваш мозъка с излишни неща, вместо да го впрегнеш да работи за теб в реала, където ти е мястото.
Може би опитвайки се да вдъхновиш някой, вдъхновяваш себе си, може би търсиш събеседници, приятели, сродни души, любов-не знам-знам само че ако в някакъв даден момент не спреш нета-нета ще те спре теб. Думичката е баланс.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите