|
|
| Тема |
 12 години по-късно и отново с теб в мислите |
|
| Автор |
aivi-aivi (непознат
) |
|
| Публикувано | 22.12.09 15:49 |
|
|
|
Беше преди 12 години, за кратко, но ме беляза, като гадна затворническа татуировка, която не може да се заличи. Мисълта за теб изчезва и се появава в най- неочаквани и неподходящи моменти, а с нея и лепкавото чувство самота. Започвам да се оглеждам и да те търся, знам къде си, а не мога да стигна до теб. Мого да се кача на колата, да хвана автобуса или влака и да дойда и да ти кажа просто Здравей........! Хем си близо, а с години си далече. Съдбата ми даде знак два пъти, възможно ли е два пъти да е случайно? Не мога да спра, да те отхапя от сърцето си и да те изплюя. ти си като тумор, който ме разяжда. 12 години си ми пред очите, чувам гласа ти, заравям пръсти в косата ти .......и се будя обляна в пот. Отново вали сняг. Пораснахме и ти си друг, и аз съм друга, а вкусът в устата остава-натрапчив и постоянен. Любовите идват и си отиват без да оставят следа, а ти си все там. Сигурно един ден ще умра с отворени очи за гледам света, в който може би още си ти.И ето отново русите коси стават червени и израстват меки букли, малките бръчки изчезват и аз съм отново онова момиче с морето до колене.
Колко ли сърца, като моето има на този свят? Дано твоето не е едно от тях. Толкова пъти продължавах смело напред, че вече им забравих бройката. Дали не съм се пристрастила към болката по теб? Боже..............как стигнахме да тук, че да забравим как се обича!?
| |
| |
| 
|
|
