|
Миличък, как да говорим за 4-мерни допълващи се същества, като разговорите не могат да излязат от 2-ву мерните?
Аз не съм дърво и не стоя на едно място. Не съм същество ограничено от своята субективна реалност, защото не робувам на своето его. Не робувам и на обществените ограничения относно мисленето и въображението и т.н. и т.н.
Реалността е многоизмерна и се състои от много компоненти и именно за това задавам такива въпроси, за да разбера, кой за коя реалност говори.
Обективна реалност е природата с дървета, птички, цветя, трева, пясък.... но тя е част от реалността, защото в нея не са включени хората с техните палитри (емоция, чувство, възприятие, отношение). Една природна картина е едно, природна картина с един човек е друго, природна картина с двама съвсем променя нещата, а да не говорим ако бройката на хората се увеличава.
Твоят пост в тази тема е като да ти покажа картина с един човек, а ти да ми обясняваш, че имало картина с много повече ... да, прав си, има ... но има и това което описвам аз, защото човек е един когато е сред природата, друг когато е в компанията на любимият, трети в компанията на приятелите, четвърти на работното място, пети с непознати и т.н. и т.н. Единственото еднакво във всичките тези случай си остават стените и стоперите които си е поставил (особено ако ги мисли за външни или продукт на "обективната реалност).
Та сега пак те питам ... за "по-принцип" ли говорим или за "иначето"? За общото или за частното?
Защото на мен ми е пределно ясно, че реалността не мога да я обхвана за един човешки живот, но твоето изказване ми прозвуча сякаш ти си могъл Хайде нека си говорим като нормални хора от позицията на невъзможността да опознаем всичко което съществува, а не като нямаме други аргументи да си напомняме че не можем нещо (но не само аз или тя или той, но и ти и всеки един човек).
Знаеш ли колко ми е смешно, когато някой почне да ми обяснява как се държа с хората, като взима под внимание единствено отношението ми към него, което е продукт именно на това допълване за което говориш
Един човек се държи в една връзка по един начин (избухлив, арогантен и т.н.), а в друга по съвсем противоположен (търпелив, мил и т.н.). Повечето 2-мерни хорица казват на такъв човек "лицемер", а всъщност това си е простото допълване между отношението на двама души един към друг.
Вярвам че разбираш какво ти пиша и ако искаш да има диалог и развитие то кратките изречения изобщо не са начина.
Когато се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат...
|
Re: Едно неглижирано въпросче [re: TpaнcПeниcAдилapec]
