|
|
| Тема |
 Re: тема за този клуб [re: ishizu] |
|
| Автор |
Изaбeлa (mere) |
|
| Публикувано | 05.11.09 01:02 |
|
|
|
Любовта е истинска когато отваря извора на любовта в сърцето. Ние не страдаме от това че любовта ни не е споделена, а от това че няма да има развитие, че няма да можем да и се насладим в чист вид, а примесена с други чувства с обратен знак. Че няма да може да я изживее пълноценно.
Човек може да умре от любов само ако му е напълнена главата с лъжливи твърдения от сорта: "Истинската любов се появява веднъж в живота.".
Любовта не е отправена към някой, а е породена от някой.
Както вече казах, тя може да се насочи по един идеален начин в изкуството или саможертвата, но любовта пак носи името на искрата, която я е запалила
Ако имаш в предвид, че си влюбена в идеята за даденият човек (качествата които той притежава) и в това какво си искала да направите заедно (дом, семейство, деца ...) .... това не е любов, а тънки сметки И не, не си струва идеята, защото страданието по една такава идея е:
1. Не можеш да губиш (а това те вади от листата на печелившите)
2. Проявяваш детски инат за играчка, която може би ще захвърлиш след няколко дни и няма да искаш да си играеш повече с нея.
3. Искаш да контролираш ( контролът е най-големият враг на любовта. Тя е като свободният дух на поета; реещото се въображение на писателя; безграничността в погледа на художника; многоликостта на актьора ....)
Когато се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат...
| |
| |
| 
|
|
