|
|
| Тема |
 Re: тема за този клуб [re: ishizu] |
|
| Автор |
Изaбeлa (mere) |
|
| Публикувано | 04.11.09 23:26 |
|
|
|
Всеки нормален човек е изпитвал такива чувства. Не защото е мазохист, не защото е изперкал, не защото е слаб и безволеви, а защото е човешко същество.
Когато сърцето е изпълнено с любов, когато границите нямат значение, когато сякаш всичко е възможно, когато крилата ни носят така леко и безгрижно из въздуха, а вятъра се вплита в косите ни, когато мигът е като цяла безкрайност .... ако точно в този миг разбереш, че другият човек не изпитва същото, че другият не би бил щастлив с теб, че другият е избрал друга посока ...
Точно в този миг разбираш, колко сладка е болката от любовта
Тази сладка болка е родила най-прекрасните творения които се предават от поколения на поколения. Тази сладка болка е родила всяка една изящна творба във всяко едно от седемте изкуства. Тази сладка болка е провокирала много хора да станат герой, като са се жертвали за останалите в името на онази любов, която няма да могат да споделят с човекът който я е провокирал.
Всъщност ... любовта се доказва в тези моменти именно защото продължава да съществува редом с болката, а не че любовта е болка
Нито една илюзорна любов не би издържала на болката. Като настъпиш по мазола илюзорно влюбеният, ако нараниш егото му или му отнемеш това което иска ... той забравя че е бил влюбен на мига
Когато се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат...
| |
| |
| 
|
|
