"Затова няма как да ме убедиш, че не ставаш за нищо, при условие, че се вижда, че не е така."

Ти не знаеш как нещата при мен винаги,винаги не се получават.Просто природата ме е проклела с тази генетика.

"Ми не знам, не мога да ти повярвам, че реално хората те пъдят."

Повярвай ако е въпрос за работа всички на мигът ме пъдят.
Ако е въпрос да избиват комплекси и да се накарат,тогава не.Обичат да ми се карат,защото наистина съм нищо.


" Не това, че се оплакваш, а това че го правиш с мисъл, емоция и душа."
Веднъж след години се виждах със съученици случайно на улицата.Тогава ми говореха приятно и казваха лоши неща за другите.Обаче когато бяхме заедно винаги ми се нахвърляха и не ме харесваха.Защото им е най-лесно да избиват комплекси на същество неставащо за нищо.Така че в действителността съм нищо,неслучайно се нарича действителност идва от действие,а по мен си личи че не ставам за действие,а само за тъпанарче върху което да избиват комплекси.

А аз продължавам да копая в нищото ден след ден,а всъщност си копая гробът и това ми е съдбата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите