|
Тема |
Re: Лъжливото овчарче [re: S|ayeR] |
|
Автор |
blood2 (Несъществуващ) |
|
Публикувано | 31.10.09 17:11 |
|
|
"Въпросът е, че така и така сме на този свят, т.е. участници в играта."
Ти си участник в играта ,аз съм на резервната скамейка,така както бях в училище в часовете по физическо.
"Винаги са ме превличали нещата, които са ми трудни и в които имам най-малко данни."
И аз така.Учих в специализирано училище,след това се помъчих да следвам и до никъде не стигнах.Само се намразих още повече.Не ставам.
"В този смисъл съм в твоето положение - опитвам се да направя от нищо нещо."
От нищо нещо няма как,всичко е материя.Ето аз нямам нищо.Как да го превърна в нещо?Мисля,фантазирам,дори се мотая прав,но нищо не става.И врачките не ми помогнаха.Няма надежда и туй си е.Забавно е ако имаш играчки,тъпо е ако всичко е на хората и ти си нямаш нищо.
А ако се докоснеш до нещо то винаги се докосваш по неправилният начин,хората те пъдят и нещото до което се докосваш изчезва.
Колко много изчезнаха от съзнанието ми и колко има още да изчезват ,хваща ме страх.А навсякъде е тъмно,това моето не е тунел,а дупка.
Все едно че сам си копая гроба.
Какъв е смисълът да знаеш истината,след като не можеш да помогнеш дори на себе си?
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от blood2 на 31.10.09 17:17.</EM></FONT></P>Редактирано от blood2 на 31.10.09 17:18.
|
| |
|
|
|