Човек съзрява едва когато започне да обича, вместо да се нуждае. Започва да прелива, да споделя, започва да дава. Ударението тук е съвсем различно. Преди той се е стремял да взема колкото се може повече. Сега, обратно, иска да даде повече и повече от себе си, без да поставя условия. Това вече е истинско израстване, истинска зрелост.
Зрелият човек дава. Всъщност само зрелият е в състояние да даде, понеже само той притежава любовта. Тази любов сега е независима от това дали другият ти отвръща със същото или не. Сега любовта не е връзка с другия, а състояние на съзнанието. Любовта е лукс. Тя е изобилие, толкова много живот, че да не знаеш какво да правиш с него и да започнеш да го споделяш.

та в този ред на мисли не е зле да се замислиш защо главицата ти ражда такива въпроси

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите