Re: Кой е главният виновник? / Контакти / Любов

добре съгласен съм за това за инерцията и за лесния и трудният път. Въпроса е че ти го разбираш, но ти не си всички.

А дали е невъзможно да накарам хората да ми повярват и да пробват...

Думата карам, означава да насилваш някой... няма значение какво се опитваш да ги/го/я накараш, в един момент започва да горчи. Айде накарай ме да се влюбя насила в конкретен човек, или ме накарай да стана космонавт или да следвам твоята духовна посока. Ами няма да стане. За това я има думата зрялост. Един човек тръгва в дадена посока или пробва нещо само когато е узрял. То е като да искаш едно ябълково цветче още съвсем напъпило, да стане веднага сочна червена узряла ябълка. Няма как. ротиворечи на принципа за свободата... свободния избор...

Малко карам се "държи за ръчичка" с твоята сигнатура... въдворявам... караш някой да прави това и това за да се въдвори харомния. Замисляш ли се колко много по-богати, умни и духовни от мен и теб хора са идвали на тази планета, с много по-голям потенциал и знания както на материален план така и на духовен и не са успели да учовечат човечеството - виж колко страдание носим и се носи около нас!!?

Аз разбирам че и ти зрееш на някакъв план, както и аз, и за сега виждам твоето вдъхновение да поучаваш и да разнасяш мъдростта си... това също е зреене... всеки минава през такива периоди. Един ще го мине по-мълчаливо, друго по-шумно, трети с търпение, четвърти с радост... ти си от по-шумничките. Но и това ще мине...

Хубаво е човек да бъде откровен със себе си и да не подценява както себе си така и околните... защото не се знае знае ли се кой е отсреща...