|
|
| Тема |
 Re: Малките жестове... [re: lila_va] |
|
| Автор |
yi-rene (неzaпознат) |
|
| Публикувано | 23.10.09 23:59 |
|
|
|
Недостатък на характера ли е да приемеш човека до себе си за даденост в един момент или това се случва с всички?
Много ми е тежко - влизам в кухнята с надеждата да демонстрирам женска полезност и ми се сервира - *Ми аз ги измих да не ги миеш ти* с леко извинителна гримаса - ужас! аз нито чупя чинии, нито прахосвам вода; по принцип не съм зиморничава но при условие че термостата на парното е на 22 ц да ми се пали и камина на дърва за по - романтично че после да не ми позволи да я изчистя - е тежко е! за прагматична персона като мен
Иначе като ми отстъпи пантофите си щото са вече затоплени - да не ми е студено на копитцата и се размазвам от кеф!
Приема ме за даденост и това определено не е недостатък - не мрънка че съм качила 5 кила - просто даденост - вдига рамене и казва *ми вече не сме на 20години* - по скоро аз не се приемам за даденост и мрънкам срещу разложението на плътта си - и той кво да прави - успокоява ме * Траеш се още - споко*
Та така се справям - уча се да се приемам за даденост както той ме приема
.... те погледнаха на себе си с любов, виждайки себе си, както Светият Дух ги вижда.
| |
| |
| 
|
|
