|
|
| Тема |
 Re: Как се [re: sadba] |
|
| Автор |
Aнreл () |
|
| Публикувано | 05.10.09 23:17 |
|
|
|
Ако е било любов нямаше да го чувстваш като унижение.
Когато обичаш някой, това те прави щастлив и изпълнен с желание да даваш а не уморен и унизен.
Може би си правила компромиси като си си мислела че е любов. Да правиш компромиси означава да подвеждаш човека срещу теб. Да показваш едно а да искаш друго. Но това не е любов.
Както казват любовта не иска, нито поставя условия. Според мен любов не е имало и сега когато го виждаш си разочарована от себе си.
"Той усети студенината ми, вече, и реши, че му е нужна моята любов, но аз вече не я изпитвам."
Вече не щеш да правип компромиси и си се изморила да се само-унижаваш. Ми страхотно. Сега забрави за старият ти другар/мъж и се опитай да изненадаш себе си с желание да му покажеш какво на теб ти харесва, какво ти би искала от връзката си ако той е перфектния за теб. Да му покажеш истинското си аз и тогава и ти и той ще се влюбите в теб.
Много често обличаме думата любов в онова което на нас ни се струва че е тя. А всъщност любов ако е имало никога не може да си отиде.
Мисля че и на него ще му хареса ако му покажеш истинското си аз и нещата които си таяла през годините, ако това разкриване го направиш без притеснения и като към приятел. Тези моменти най-често настъпват когато сме уморени и не искаме повече да задълбаваме, защото новото и чуждото изглежда по-лесно и приятно, но наистина не е така.
Айде не се тормози. ако аз съм на твое място ще взема едно решение веднага и ще го следвам, пък където ме отведе - или ще се разделя или ще остана но няма да се прекривам и потъпквам. Иначе агонията се удължава.
Редактирано от Aнreл на 05.10.09 23:19.
| |
| |
| 
|
|
