виж кво ще ти кажа... спри да използваш думите любов, човек сърце... щото не ти прилича ама никак.

Това което си направила е боклук на един боклук. Не ти знам нито живота нито мъжа нито връзките, но да обличаш изневярата си в красиви думи и да казваш че било сърцето ти и лъчи светлина и алибали портокали си е НАГЛОСТ.

Спри да търсиш оправдания за мизерната си постъпка и се смири. Твоят мъж е ЧОВЕК че е точен, както ти самата казваш и ти просто не го заслужаваш.

Няма нищо по-ценно от човека до теб, а ти си си начесала егото, п-тката и други гени и духовно-талли само защото не ти стиска да обичаш човека който си избрала за мъж.

Щеше да е честно и към детето с което си и към мъжа ти и най вече към ТЕБ да си признаеш всичко на глас и да се разделиш с мъжа си. Това че не го правиш показва че си още по миризлива. Нямаш дори доблест и на теб не може да се има нито доверие нито да се изпитва състрадание.

Ако смяташ че можеш да изпитваш любов и имаш сърце, се замисли много сериозно, какво е човека и колко многопластов е той. Запитай се доколко си опознала мъжа си и доколко си допуснала рутината от връзката ви да ти "вкарва генитално лъчи светлина". Просто ме е гнус. Хората не сме просто 2 месеца любов и после семеен живот... що не го прогледнеш и спреш да се прайш на интересна-влюбена и си признаеш че си напраила пладнешка изневяра...?