Всичко разбирам, но това с кумовете е страшно кофти хрумка. Все пак така или иначе докато се стигне до сватба, няма как това да го бъде.


Емоцията ти знам, че е силна, обаче бях свидетел на подобна история и искам да ти кажа, че е много възможно, докато ти страдаш, но същевременно си подправяш живота, той да пропада по и по надълбоко и докато на по-ранен етап е по-лесно да се прекъсне, то по-късно е много възможно да ви е невъзможно и да откачите много, много сериозно. Което в семейството ти няма как да не се забележи - ако сега нямаш проблеми, в бъдеще ще имаш 100%. Случаят, за който говоря е по-различен, защото момчето се опитваше да й даде кураж да се разведе - нещо, което е трябвало да направи много отдавна поне според това, което му говореше на него... На практика нямаше той просто искаше да я подкрепи, обаче накрая се чувстваше просто използван. Затова може би не мога да бъда съвсем обективна, обаче най-лошото, което може да се случи е да си казвате колко искате другият да е добре и всеки да чака другият да вземе някакво решение какво ще правите и да стоите така в пространството без никаква идея какво се случва, ден за ден - понякога хубави, понякога лоши дни, които накрая могат да се превърнат в една мъчителна безкрайност. Един съвет - не си втълпявайте, че това е някаква свръхестествена любов, защото в голяма степен типа общуване, разликата в поколенията и невъзможността да сте реално заедно я прави такава. Ако живеехте заедно, както живееш със съпруга си, очарованието сигурно много бързо би изчезнало, най-малкото защото тогава разликата във възрастта ще си покаже, че е разлика в стила на живот, приоритетите, всичко...




kick me, hike me, don't you wrong or right me