|
Не знам влюбена ли съм или не все още, само знам, че младежа/ със седем години е по малък от мен../ се превръща във фикс идея за мен..Историята е дългичка, не знам дали да я разказвам.. Аз съм семейна, той -няма дори приятелка. Видяхме се преди седем месеца, усетихме нещо, признахме си го по късно -по скайп, като първа крачка направих аз, 1000-та километра/буквално/ м/у нас не ми попречиха да измисля начин да дойде в къщата ми -уж, че "минава от тук".. стигнахме и до края..свърши за ... 3 секунди, но беше СТРАХОТНО... защото ТОЙ е СТРАХОТЕН сладур..Проблема е само в това, че той сякаш се страхува от мен-прекалено агресивна съм и мисля, че той се страхува от издънки--а за мен риска е много по голям, така, че МИСЛЯ ЗНАМ какво правя .. от страх-НЕГОВИЯ страх, може да приключим скоро..но ме боли ужасно от това ..Умирам за това хлапе и той го знае , а не се възползва и ТОЧНО за това ми ляга на сърце още повече ..какво да правя -незнам!! Като ученичка съм -с мисълта за него ставам и лягам. И да допълня -у дома всичко е о,к- съпругът ми не е мухльо-всичко което е нужно за да сме щастливи -ми го дава, но малкия е...като подправката в живота ми, като утринен лъч, като ...слънчице-защото за 12 години семеен живот-знаете има и есен има и лято, пролет, зима..всичко, а той е слънчице..Толкова много държа на него, че съм му казала-неговото щастие е над моето-да строи живота си,не искам друго, само да ме помни..Но страдам ужасно, че нНЕ МОЖЕ да е част от живота ми-поне за сега.. Имам план и го споделих с него-единственният начин да свържем живота си -ако е писано че имаме такъв общ- е да станем кумове един ден на сватбата му .. Кажете ми как да го задържа до тогава ?? Този негов страх е....Благодаря Ви!
П.П Не ме съдете-Не можем да забраним на сърцата си да изпитват чувства..
|
страдам за по малък от мен..
