|
Точно го прочетох и реших да отговоря и си го изтрила
Положителното от цялото е, че ако си 12ти клас и ще кандидатстваш нещо с литература, това си е нелошо упражнение, поне аз така правих. Само трябва да е по-структурирано и с определена цел да докажеш нещо. Звуча като учителка, блаааа
Иначе, и в книжките и филмите, и навсякъде единственото наистина реално е, че всичко е субективно. Главният герой какъвто и да е - дали ще е смел, дали страхлив, дали зубър, или Джоуи, красив, грозен - все е як, щото това е главния герой и нещата са предадени от неговата гледна точка и за него. Та, войните ги остави... и на мен ми се е случвало да си мисля от съпричастност към всички, че трябва да съм едва ли не болна от всичко или че е тъпо човек да се радва при условие, че в същото време деца стават на парчета от гранати.... или пък че ....забравих Говоря го смешно, а е сериозно, но... а, да - че е нереално да се надяваш на теб да не се случи, на близките ти да не се случи нещо, при условие, че на други се е случвало, случва се и ще продължава и не е реално човек наистина да вярва, че с нещо е по-добър. Обаче какво - глупаво е друго, да се биеш в чужди битка ей така за принципа, и да пропиляваш живота си. Глупаво е, когато се опитваш да помогнеш без да ти е искана помощ все едно си нямаш свои проблеми. И е глупаво човек да влезе в лудница от прекалено мислене и грижа за абсурдните вероятности, които могат да доведат някого до ужасен край. Не е глупаво да вдишаш дълбоко - не с дробовете, а с диафрагмата, да се усмихнеш и да направиш всичко възможно днес да е един хубав ден, а утре по-хубав, поне доколкото зависи от теб. Определено е по-неглупаво от това да отидеш на най-ужасното място на света, само защото и там има хора. Не за друго, ами лоши неща навсякъде и на всички се случват - не е нужно да летиш до Афганистан, за да разбереш, че животът не е цветя и рози. (всъщност какъв е този израз, нали и розите са цветя, аз ли грешно съм го запомнила нз... но се улавям да го използвам, а е доста странно реално погледнато, нали)
И все пак - не трябва да се триеш, защото след време може да се прочетеш какви си ги писала.... и тогава ти ще си дадеш най-точният отговор, от който сега си имала нужда. Не се лишавай от такива моменти тип - "ах, колко съм била проста, мъ сега съм страаашно умна, да не повярва човек, че това съм била аз, толкова под нивото ми.... или пък - ох, каква сладурка съм била, много хубаво е написано, сега не бих се сетила... добре, че го имам да го прочета и да си спомня" и др. подобни.
kick me, hike me, don't you wrong or right me
|
Re: И пак за нея-"ЛЮБОВТА" [re: cлoжнa paбoтa]
