|
Една невъзможна любов си отива...покварена,изстрадана,докрай от болка и колебания осуетена! Извадила на показ най-черните дяволски краски от душите ни...оплюта,недоизживяна и прекършена...
Незная какво остана след нея-пепел,толкова финна като след най-съвършенно подпаления,добре плануван и математически изчислен пожар,след който не остават никакви отломки и следи,освен нея-прахта и неизменната болка в сърцето ми...
Тя бе жертвената клада,подпалена за да гори нечий друг живот,в друго измерение,далеч от повея на душите и сърцата ни...Кладата,която ти запали за да спасиш онази част от света която няма нищо общо с нас и любовта ни! Героично...и прозаично...нищо ново...нищо истинско,поредната лъжовна истина,поредната жертва в името на матрицата,на онази рамка в която ни налагаш да живеем и обрамчи с трънен венец любовта ни...
Унизена хилядократно,охулена и жалка...Една любов,която умира захвърлена в нозете ти след безбройните молби да я пощадиш...уморена...
Тя няма вече да бъде усмихната! Ти харесваш усмивката й,но не остави и капчица истинска радост,заради която да разтяга устните си в тази усмивка...не и даде шанс и я заклейми като бездомна грешница,разрушителка на всичко значимо и красиво в живота ти...значи тя е нежелана,нечакана,непоискана...,тя е уличница с разорлени неомити коси,ровеща в хорския боклук за трохичка хляб,за да бъде спасена поне от глад...но Уви!-няма милост за вечната грешница,няма прошка...има само съзнанието,че тя няма право да живее и е крайно време да приеме бремето на разрушителната си сила и наказанието никога да не вдига глава към слънцето и да не се усмихва!А някои безумци я наричаха красивата,вечната,споделената и всеопрощаваща любов...Глупци!
|
И пак за нея-"ЛЮБОВТА"
