ти си мислиш за едно, аз за друго, затова може само да се провокираме един друг
След като си прозрял тази истина, защо продължаваш да провокираш?
"обречена да се разбира с хората"
Да прав си, обречена съм да се разбирам с хората и не че това е най-важното, просто такова ми е битието, такава ми е средата и такава ми е работата. А неудовлетвореност от това ... няма такова нещо и това е вече твоята гледна точка на нещата след като си се поставил на мое място, т.е. ти не би бил удовлетворен от този начин на живот, но не си спомням да съм те канила в него
някакъв много странен опит да останеш разбрана и права разбира се, защо ти е това?!
Не се опитвам да съм разбрана, нито да съм права или крива ... просто ти казвам, че аз съм си аз и това е моят живот в който не съм те канила да влизаш и да даваш оценки, както и аз не правя за твоят (докато не ме провокираш да съм ти огледален образ). На теб защо ти е да си на моето място и в моят живот та си седнал да ми обясняваш дали е хубаво и удовлетворяващо в него? Толкова ли е трудно да приемеш, че аз съм си аз и аз си решавам как да живея (т.е. съм зрял индивид, а не дете което ти възпитаваш)? Толкова ли е трудно да комуникираш с хората като с разни, а не като с деца на които да даваш акъл? Толкова ли е трудно да видиш хубавите неща, а не само кривини, които ти смяташ за дефект, а аз за ефект?
Не можем да водим разговор, защото не говорим на един език, защото не гледаме от една гледна точка и защото ти нямаш желание за това. Аз съм така и така обречена да се разбирам с хората и щом ти си човек, значи и с теб мога, но си трябва желание и от двете страни, защото общуването е двустранен процес.
Ти сам каза че ползваш ирония и сарказъм, а те използвани в разговор с непознат водят само до неразбиране и са показателни за някакъв вид защитна реакция. Та, защо ти е всичко това в разговорите ти с непознат (и като казах с непознат, как реши, че мога да приема лично думите ти, като и ти за мен си един напълно непознат?), за какво се бориш?
Когато се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат...
|