|
Здравейте. Аз съм помощник сладкар в малка квартална сладкарница. Историята ми може да прозвучи банално ,но ако не споделя ще се пръсна на малки парченца. Предварително моля комплексари като tor i te3is да не пишат в темата ми....Не мога да забравя първия път когато тя си взе кафе и скаличка. И как бих могъл, беше ми първият работен ден и от объркване разлях кафето върху елегантния й костюм. Какво беше учудването след като тя вместо да се развика ми рече "случва се " и се усмихна. Шефът ме изгледа изпод вежди, след което разбира се ме глоби ,но това което идпитах в този момент не можеше да се сравни с нищо. От тогава тя всеки ден идваше и си поръчваше при мен кафе със скаличка.
С течение на времето разбрах ,че работи като офис сътрудник в близката сграда, а аз започнах да й нося пресни скалички от склада, вместо престоялите от щанда, заради което отнесох втора глоба.
Усещах че помежду ни прехвърчат искри и един ден след работа се заговорихме. Тя ми разказа за неуспешните си връзки , а разсъжденията и звучаха искрени и от сърце. Били груби, не я разбирали, изневерявали и, един Борис, дори я ударил, защото бил наркоман. Само един от тях бил свестен и се получила дълга 6 годишна връзка, която била прекъсната заради разстоянията. Тя каза, че много и напомням за него. Често ми се случва да ме оприличават с някой друг сякаш аз не съм личност и понеже съм чувствителен ми стана зле и това си пролича веднага. Отидох до тоалетната и повърнах, а нямах дъвки. Тя разба че индиректно ме е засегнала и веднага смени темата. Обиден или не , ставах все по-влюбен.
Споделих за случилото се с колегата си който продава в съседното до мен магазинче и той ме посъветва да не се занимавам с такава жена защото само щяла да ме нарани , но го отдадох на болния му кръст , болящ го от всекидневното изнасяне на един сладоледен фризер. Между него и продавачката в съседното магазинче отдавна тлееха едвам спотаени чувства и си мислех че поне той ще ми даде съвета от който имах отчаяна нужда. А той просто ми каза slow down baby и си запали силна цигара.
За едно известно време изгубихме връзка. Любимата ми не се появяваше на работа ,а своевременно и мен ме уволниха шумно ,понеже се изплюх в сока на една нахална бабичка. Отчаян ,седнах на една пейка и се развънях на най-добрия ми приятел Станислав , с когото да изпушим една тревка. До мен се присъедини един старец на видима възръст 100-120г. , който ме помоли да му настроя новият джиесем. Помислих това за знамение и му поисках съвет. Той радушно ми отвърна "иби ги докът си млад" . Изпълнен със възторг потърсих бившата си приятелка ,с която от дума на дума се осамотихме. Обаче нали непрекъснато си мислех за новата ми възлюбена и получих слаба ерекция. Трябваше да довършвам нещата с френска, но се притесних и повърнах отгоре й.
Реших че няма вече накъде обадих се на Мая, така се казваше тя. Срещнахме се. Тя беше във влошено физическо здраве, напуснала работа. Сподели ми, че се била хванала с манекен от подземния свят на име Сталкера- безскруполен расист и побойник, който я е изхвърлил от една Дже класа в движение понеже му спорела за общата теория на въздушния бой. Но с него не и се налагало да работи и го обичала. Изтъкна ,че между нас е можело да стане нещо понеже съм Младостки възпитаник ,но съм бил прекалено неуверен.
Почувствах се ужасно! Защо на жените им е нужно постоянно да те карат да се самообвиняваш след като са се хванали с някой ,който не ги брои за хора. Защо и е на една жена да слуша постоянно теми за побоища и гърбежи и да се прави че това и харесва? Нима единствената предпоставка ,за да тръгна с жената на живота ми е да спра да се самообвинявам ,да се държа като говедо, да ги бия и унижавам,да им изневерявам с по грозни жени, да се назоба, да изглеждам като манекен, да си обръсна главата и да спра да хленча?
|
Slow down baby
