На мен не ми пречи да плюеш по моето мнение, не се трогвам от това какви етикети ми лепваш, не ми пречи да ме мразиш, не ми е проблем да ми се наложиш, не се тревожа какво ще напишеш, след като постна някакъв коментар относно твое мнение. Не се смятам за капацитет, нито вярвам, че като напиша тук нещо, някой ще го вземе чак толкова присърце, че да чувствам някакъв тип отговорност. Идвам прочитам, написвам си мнението, вярно или не, полезно или не, кой знае, всеки си решава. Когато имам нужда пиша по нещо, много рядко конкретика, защото просто имам нужда да се огледам, толкова....

Разговор не се получава, защото нямаме конкретика, ти си мислиш за едно, аз за друго, затова може само да се провокираме един друг, но когато някой започва да взима лично нещата се губи елемента на диалогичност и се случва борба за надмощие....

Честно казано не ти знам пътеката, но мисля, че първата ми реплика към теб в тази тема беше за нещо свързано с някакъв вид неудовлетворение от комуникацията ти с околния свят, как беше "обречена да се разбира с хората", някак си ми се стори важно да отбележа, че не това е най-важното и от там нататък май започнахме да се надприказваме.....
След, което въпреки, че нееднократно спомена, че ти е неприятно да си общуваме, продължаваш да ми отговаряш в някакъв много странен опит да останеш разбрана и права разбира се, защо ти е това?!

Situation A - The Cromwell approval is now in effect