|
Здравейте!
Доста ми е неудобно, че стигнах до положение, да не мога да се справя сама с дадена ситуация, да не мога да подредя мислите си…не съм особено малка, отдавна преминах тинейджърските години. И въпреки това, явно то не пита!
Ето и моя казус:
Преди няколко седмици се започнах чрез приятелка с един страхотен мъж, но тъй като на следващия ден и той, и аз пътувахме за доста различни дестинации, си разменихме само скайповете, с идеята, когато пристигнем да влезнем в нета и да си пишем.
И така се случи…аз не усетих за какво точно заминах, за да осъществя плановете си или да водя дълги разговори с него, но това е тема на друг разговор.
Върнахме се в София…и разговорите продължиха, всяка вечер след работното време ние се настанявахме пред компютрите си и започвахме дълги разговори…
Не сме си говорили глупости, не сме се лигавили…само разговори за нещата от живота, обсъждане на сериозна тематика. В началото той беше доста предубеден и почти нищо не споделяше, но с времето това си остана в миналото.
На няколко пъти му предлагах да се видим…той все нещо се дърпаше, докато в петък не ме покани да отида с него на гости на най-добрите му приятели. Естествено почти веднага се съгласих.
Останахме там и за през нощта…до последната секунда той се държа като истински кавалер, не ме остави и за секунда да скучая или да се колебая защо съм там.
След тази вечер всичко си продължава по старо му, отново дълги разговори по скайп…все едно нищо не се е променило, а може би за него наистина всичко си е както преди.
Но причината, поради която пиша тук е, че в разговора ни в неделя го попитах дали иска да се видим отново някой път…а той отговори, че не знае!! Не можел да ми каже нито да, нито не! Попитах го само дали той е човека, дето ме е убеждавал, че е съвсем наясно със себе си…отговори ми положително.
И разговорът ни продължи по старо му. Честно казано ми е доста тъжно и гадно вътрешно, защото имам доста сериозни симпатии към него. А и той непрекъснато ми демонстрира симпатия, в същото не желае да се виждаме.
Искам да отбележа, че не съм човек, с който да те е срам на се покажеш на улицата.
Наистина не знам какво да си мисля, поведението му ми се струва крайно странно!
Моля за вашите разшифровки и предварително благодаря, за което!
П.С. Препрочитайки постинга си, чувствам, че все едно за Лична драма пиша!
Слънчев ден!
|
Странно поведение на мъж или аз нещо се бъркам?!
