Това е твой личен подход, явен .
Невежо е човек да си вади логично заключение за друг човек по думите му.
Ти това разбираш ли го?
Ако го разбираш защо ти точно това правиш в общуването си с хората?
За мен не е проблем да ти казвам това, което искаш да чуеш и да ти изглеждам такъв какъвто на теб ти се иска.
Това вярно ли е, каква е ползата за нас двамата от такава лъжа?
Отровеността, прямотата, взаимното уважение не е ли наистина Любов?
Не е ли възможно докато пишем за Любовта, и да я прояваваме едновремено с писането?
Любов ли е , примерно, ти да си измисляш разни фантасмогории за мен или друг събеседник поради неправилно твое тълкуване на думите ни, примерно?
В този клуб ли трябва точно да го правим това?
И в клуб Любов ли не можем да проявим мъничко Любов?
Е? Не сме ли невежи?
Или само аз?
Хайде не пропускай да кажеш за още някои други мои недостатъци в характерните ми черти.
За Любов говорим, в клуб Любов сме?
Да ти напомня.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите