|
|
| Тема |
 Обичате ли ... |
|
| Автор |
mental (mere) |
|
| Публикувано | 18.07.09 12:09 |
|
|
|
Емоционалното ни тяло възприема емоцията на другите посредством вниманието ни, чрез което се отваря канал за комуникация. Възприятията на емоционалното ни тяло обаче не се интерпретират от ума, а се приемат без да се подлагат на съмнение от него.
Страховете ни са алармената система на емоционалното ни тяло. Във физически план това е болката. Когато нещо ни боли, значи нещо не е наред и трябва да разберем какво е и да го отстраним. Когато нещо предизвиква страх, значи се е включила алармата ни.
Говорим за доверие в любовта.
Всъщност доверието е инстинктивното ни усещане, че човекът срещу нас няма да излее отровата по канала за комуникация. Доверието е липсата на страх в комуникацията ни с даден човек, защото той не е включил алармата ни.
Жертва на „любовта” стават хора, които въпреки страха, който усещат оставят канала за комуникация отворен и приемат цялата отрова, която се излива в тях. Така другият е облекчен, но това не значи, че се чувства обичан или че обича, а само, че си е открил „кошче за душевните си отпадъци”.
Кога взаимоотношенията ни не вървят (с близки, познати, роднини, партньори и т.н.)? Когато сме наранени и изпълнени с цялата тази отрова на отрицателни чувства които се опитваме да прехвърлим на другите чрез вниманието което ни се обръщат от тях. Така включваме алармата им и на свой ред получаваме тяхната отрова.
Любовта е начина по който съществуваме, по който възприемаме света около нас и най-вече е това, което пускаме да протече по канала между емоционалните ни тела.
Именно за това се казва, че човек, който не обича себе си, не може да обича и околните. Защото ако таи в себе си отрова, тя рано или късно ще се излее по канала към най-близките му.
Та въпросът е: Обичате ли себе си?
| |
| |
| 
|
|
