Момичето с което бях беше от онзи гениален тип, който поставя професионалния успех пред всичко... Мечтата й беше припокриваща се с глупавата идея за "американската мечта" - много работа, няколко деца, хубава къща, 2-3 коли - "идиля". Имаше много акъл и съответно се развиваше много пред мен в професионален план и аз в един момент се явих "пречка" към нейната мечта... Аз от своя страна положих усилия, но никога не прекалих, защото не ми е в природата. Мога спокойно да кажа, че макар тогава да не го осъзнавах, точно това беше "точката на пречупване", когато тя не можеше вече да прави компромиси с моето виждане за живота... После всичко тръгна по наклонената плоскост и моя милост не положи големи усилия да го спре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите