|
Класификация на четирите жизнени позиции, които човек заема спрямо околните:
1. АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР
2. АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР — ТИ НЕ СИ ДОБЪР
3. АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ НЕ СИ ДОБЪР
4. АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР
(Можете да замените „съм добър” с „мога да обичам” и „не съм добър” с „не мога да обичам”. )
През еволюцията на сензомоторната интелигентност и създаването на една Вселена въз основа на направените връзки води до състояние на равновесие, доближаващо се до рационалното мислене.Това състояние на равновесие, е резултат от заключението, което детето прави за себе си и за другите: неговата жизнена позиция. След като неговата позиция е решена, то има на разположение нещо сигурно, с което да борави, някаква база да прогнозира. Тези ранни умствени процеси не водят до това „да се узнаят или да се установят истините", а се ограничават до желанието за успех или практическо приспособяване. Така е постигнало първото си умение да „разбира живота" и да разрешава „основния проблем на живота" — отношението към другите и себе си, което се съхранява завинаги от индивида.
След като веднъж рано в живота се установи една централна жизнена позиция, тя става чувствителна позиция, към която индивидът ще има склонност да се връща автоматично през целия си живот. Това от своя страна може да стане или основен фактор на неговата самозащита, или пък най-уязвимото място в живота му. Индивидът може да прекара целия си живот, като се защитава срещу нея, като отново използува съзнателни, предсъзнателни и несъзнателни начини с цел да избегне тази изпълнена с болка основна позиция
След като реши окончателно позицията си, индивида остава в избраната си позиция и тя доминира над всичко, което той прави. Тя остава през целия му живот, освен ако по-късно той съзнателно не я замени с четвъртата позиция. Хората не се променят напред и назад. Първите три позиции са безсловесни решения. Те представляват заключения, а не обяснения. И все пак те са нещо повече от реакции, предизвикани от определени условия. Те са интелектуални разработки при конструирането на връзката между причина и следствие.
АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР
Има качествена разлика между първите три позиции и четвъртата. Първите три са несъзнателни, тъй като са били заети рано в живота. АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР е била първата и остава при повечето хора през целия им живот. За някои крайно нещастни деца тази позиция е била заменена с втората или третата. До края на първите три години една от тях се затвърждава у всеки
Четвъртата позиция, АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР, е съзнателно и буквално взето решение. Тя може да включва не само неограничено по-голямо количество информация за самия индивид и за другите, но също така предполага и въвеждането на още неизпробвани възможности, които съществуват в абстракциите на философията и религията. Първите три позиции се базират на чувства. Четвъртата се базира на мисъл, вяра и облог за действие. Първите три боравят със защо. Четвъртата борави със защо не? Нашето разбиране за това, какво значи ДОБЪР, не е обвързано с нашия собствен опит, защото ние можем да го издигнем в абстракция като крайна цел на всички хора.
|
Четирите жизнени позиции
