Всъщност идеала за мъж/жена или човек на когото би се доверила е твоят Свръх Аз, който съдържа, качествата, които всеки "свръх" човек трябва да притежава(според теб). Това, което ти харесва, но ти самата не притежаваш все още.
Платоничната любов е любовта, към собственият си свръх Аз, чиято маска си лепнала на някой Това се казва самовлюбеност, а не Истинска любов и може да доведе до психически отклонения, ако не се осъзнаеш на време.
Влюбвам се в хора, които не ме допускат до себе си достатъчно и не им пука особено за мен
Ако те допуснат, ще развалят всичко. Ще ги опознаеш, ще видиш, че те са просто хора, а не свръх човеци и така ще изпаднеш в депресия от това, че си била толкова заблудена.
Човек е хубаво да си гради илюзии, които да му помагат да разбира сам за себе си какво точно иска, какво точно харесва и чрез любовта която изпитва (огъня) да изкове в себе си тези качества, защото не можеш да изискваш от другите това, което ти самият нямаш като качество (най-малкото защото няма да можеш да ги видиш със своята субективност, дори и те да го притежават).
Когато обичаш някого, не е нужни да го притежаваш. Щастлив си просто да общуваш с него и щастлив си от факта, че го познаваш, че го има. Това е!
Наистина ли мислиш, че общуваш с човешка насреща? И човека на среща не те ли е отсвирил именно защото ти не гледаш него, не харесваш истинският него, а това, което си въобразяваш, че е той?
Ако си с човек, който има наистина всички качества, които искаш да има ... ще го намразиш и той ще е най-големият ти кошмар, защото ще е твоят свръх Аз, който ти самата не си. Така ще си постоянно стараеща се да му подражава, за да си поне Аз и няма да смееш да проявиш към него страст, защото тогава ще паднеш на ниво То и ще изпаднеш в дълбока депресия поради пропастта, която ще ви дели.
Бъди човек и приемай и останалите като такива със свойте положителни и отрицателни страни и не ги сравнявай постоянно със своя идеал за Човек, а ги остави да бъдат себе си, като ги опознаеш каквито са.
|