|
|
| Тема |
 Re: май съм флюбен в Изабеллла... [re: The Fallen Angel] |
|
| Автор |
Изaбeлa (влюбена жена) |
|
| Публикувано | 31.05.09 10:34 |
|
|
|
Да ти кажа, няма човек без маска
Всяка една социална роля изисква маска, всеки един човек разбира Истинското по различен начин и маската, която трябва да сложиш, за да те приеме за истински е различна. Дори в чисто личен план, човек се променя на всеки 6 месеца и примерно това, което е мислил преди година за истинско, днес може да приема като нещо друго.
Защо приемаме една маска за истинското ни лице, а друга за фалшиво? Едната ни пасва като ръкавица и забравяме, че съществува, а другата леко или по-лошо ни убива(като неудобна обувка) и за това я усещаме и не я забравяме.
Реално погледнато само новороденото е без маска, но както знаем, то само плаче, яде, пишка и ака. Първата му маска е усмивката, която слага едва след като прогледне.
За това, когато проявяваме отрицателни качества, които не допадат на другите, ние се самозалъгваме, а с това залъгваме и другите, че "Това е Истинската ни маска", а всъщност това твърдение е само и единствено оправдание да не подменим един лош навик с по-добър.
Защо да избираме позитивни маски, пред негативните?
Ако нагреем едно желязо с огън (синоним на любов и доброта) ще можем да го ковем а от там и да направим нещо полезно от него или той самият да го направи. Така можем от нещо неизползваемо да направим полезни и красиви неща.
Ако обаче го замразим? Метала става податлив, но само на чупене и единственото което можем да направим е да го разкъсаме на хиляди парченца (не напразно някой хора се чувстват така, когато само им викаш, правиш забележка, вечно им мрънкаш и т.н.)
Няма човек, който да не манипулира ... дори първата маска на бебето (усмивката) е за да привлече огъня, който да му помогне да се изкове или да даде да го коват другите.
| |
| |
| 
|
|
