Труден ти е казусът. Твоето не е любов в тривиалния смисъл - т.е. липсва елемента на страстта, неудържимото привличане. Някаква пресметливост на чуствата съзирам, броиш ги, къткаш ги, но и им се радваш. Не казвам, че не даваш максимума от себе си, по-скоро това, което даваш някак си не го даваш от цялото си сърце, таи се и прозира някакво съмнение зад думите ти.
Това е мое усещане. Възможно е да греша. Ето тези фрази натежаха :дали всичко това не е отражение на това, което ми е липсвало толкова дълго време. В крайна сметка от този човек аз мога да получа всичко, от което имам нужда. Дълго време си била в емоционален дефицит. Мъжът е бил там, около теб някъде, но си нямала сетива за него. После се уморяваш да си безразлична. Приисква ти се да си поиграеш. Удобен е. Знаеш, че можеш да получиш много. Пробваш се. Става. Емоционално ти е. Играете. Знаеш, че играта скоро ще свършва. Игрите винаги свършват.

Съвет. Пусни го. Нека е свободен. Нека намери някоя, която ще го обича не заради себе си, а заради него самия. Това май вече ти го казаха.

Най-лошо е когато се влюбваме от скука.