Ще се опитам да съм максимално кратка...
От доста време ми липсват силни и емоционални отношения...нямам предвид мъже конкретно, секс или връзки, а тръпка и емоция в пълния смисъл на думата.
От година познавам мъж, който всячески и всекидневно се опитва да ме впечатли. И ето, че в последно време се улавям във вихъра си...чувствам, че поддавам на изкушенията, които ми предлага той. Мисля непрекъснато за него, обаждам му се, пиша му смс-и...правя всичко възможно, за да съм с него максимално дълго време, съответно той реагира радушно и ми връща цялото отношение в двойни дози. Неща, които преди са ме притеснявали у него..сега няма и помен от тях, превърнала съм ги в негови положителни страни.
Замислих се обаче, дали всичко това не е отражение на това, което ми е липсвало толкова дълго време. В крайна сметка от този човек аз мога да получа всичко, от което имам нужда.
Предполагам едни от вас ще ме посъветват да живея за мига - но мога ли, след като накрая някой може да бъде наранен, някой прекрасен, който си е отдал сърцето. Други ще кажат, че щом се замислям, значи не е истинско...
Къде според вас е границата...как да разбера това моето любов ли е или егоизъм, който неосъзнавам, с цел да задоволя потребностите си.
Знам, че ако се оставя на течението...скоро ще разбера какво се случва с мен, но ми се иска да разбера преди това, защото мъжа е просто прекрасен..не мога да си позволя да го ранявам.
Май отново не успях да съм кратка! :-)))
Предварително благодаря за всички добронамерени мнения и препоръки!
|