Да си създаваш прости чудеса.
На малката тревичка да се радваш.
Но да не свеждаш пред скръбта глава -
това е младост...
Като милувка през света, където минеш,
диря да оставиш.
Да се преборваш със тъгата,
мъката да побеждаваш
и ако няма откъде -
от нея радост ти да си създаваш...
Но да не свеждаш никога глава.
На малката тревичка да се радваш
и да живееш с прости чудеса -
това е младост.
...
Не ви ли се струва, че май много рано остаряхме?... Или не съвсем - все още има време да си създадем "прости чудеса"...
Да го направим!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите