|
Напълно съм съгласна особено с това да не попадаш в графа "донесли неприятности"
Всички си затворете очите, ако обичате. Представете си картина.
Някаква местност, нощ. Държите цветя в ръцете си. Отворете очи.
А сега ни опишете местността, кое време на нощта е, какви цветя държите, опишете ни аромата им. Просто ни разкажете какво си представихте. Разбрахте ли ме? Добре.
Я да видим какво значи „наясно". Питам курсистите какво цвете са си представили и къде.
- Лалета във вилата.
- Бели рози пред санаториум на Каспийско море.
- Ливада с глухарчета.
- Люляк, близо до къщата ми. Забелязвате ли как се разделят пътищата ни?
Един си е във вилата, друг е отпрашил в санаториум, някой е набрал глухарчета, трети кърши клонки току пред дома си. Отново всеки е разбрал каквото си иска.
Като казах „нощ", „цветя", хрумна ли ви нещо ново? Не, нищо. Просто си спомнихте собствено изживяване.
Аз обаче, когато ви питах, си представях лунна нощ в пустинята.
Пролетта в пустинята е буйна и много кратка като първата любов на стогодишен юноша. Всичко се вижда ясно чак до хоризонта. На стотици кило¬метри наоколо няма жива душа. Само хълмове, и всичките са в цъфнали краткотрайни цветя. Невероятно ухание! Тишина! Само щурци тук-там.
Свърнал съм от пътя, облян в лунна светлина, навел съм се, събрал съм с ръце цветята и вдъхвам аромата им. Много ми се щеше да сте с мен, а вие се забихте накъдето ви видят очите. Е-е-ех!
Една и съща информация ни хвърля далеч един от друг. Тук е грешката. Вие слушате, вниквате, разбирате, а всъщност ровите в паметта си: „А, нещо като онова. Ясно."
Кофти е, когато си ясен на някого още преди да те е опознал. За това и протестирам на такива изказвания, колкото и да са красиви, защото не са за мен, а за графата "готини хора донесли нещо приятно". Това е като да получиш медал за чужди заслуги
|
Re: Срещали ли сте ... [re: akonitin]
