- Да живее императорът!
Стражата дебнела всички да се кланят на властелина и налагала с камшици онези, които не скланяли глава.
Един страж измъкнал меча, за да отсече главата на бос, мръсен и дрипав монах, който с гордо вдигната глава крачел към императора. Тъкмо за-махнал с меча, и чул мощния глас на господаря:
-Стой!
Той се спрял в почуда. Как така? Нали самият император бил заповядал и много свободомислещи глави вече били посечени.
Но това, което станало после, потресло всички!
Младият император скочил от коня си, втурнал се към нахалника, коленичил пред него и целунал крайчеца на мърлявата му дреха.
Свитата се слисала. Народът ахнал. Какво е това чудо? Императорът сякаш се превърнал в друг човек. Едва след туй някои от свитата разпознали в този дервиш бащата на императора. Преди ня¬колко години той се отрекъл от престола, предал властта на сина си и тръгнал да странства в търсене на истината.
- Здравей, татко. Завърнал си се. Добре дошъл...
- Не, сине мой, още не се връщам. Стигнах до единия край на Земята, а сега отивам към другия и пътят ми минава през страната ти.
- Това са твоите владения, татко!
- Не, сине, сега са твои.
- Виждаш ми се много отслабнал, татко. Кон за императора!
- Не, не, не искам. Ти знаеш обета ми - да ходя пеша и да остана беден. Ако искаш да помогнеш на стария си болен баща, пусни няколко медни пари в чашата ми, за да си купя хляб. Друго нищо не е потребно на баща ти.
Синът се смутил, като видял малката му мръсна дървена чаша за подаяния. -Ковчежник! Ковчежникът дотичал.
- Напълни тази чаша!
- Синко, не приемам никакво подаяние, по-голямо от чашата ми.
След първата шепа се понесъл ропот сред тълпите, които видели как на някакъв просяк се дава цяло състояние. Всеки бил готов да удуши този дрипльо. Те взели да викат:
- Вива, императоре! На такъв просяк - такова
състояние?!
А ковчежникът се опулил - монетите се сипе¬ли в чашата, а тя все оставала празна.
- Каква е тази чудновата чаша, татко? Не зяпай, ковчежнико, сипвай!
С всяка шепа той се учудвал все повече. Цял чувал злато се изсипал в чашата, а тя все оставала празна.
- Каква е тази странна съдина, татко?
- Синко, нали виждаш как е закъсал баща ти? Ако можеш, нахрани ме днес.
Синът взел чашата, учудено я позавъртял в ръцете си, огледал я от всички страни, гневно я ударил в прашния път и наредил:
-Да се напълни!
Чувал след чувал носели слугите, докато ковчезникът не казал:
- Повелителю, златото свърши.
- Пратете скороходци да донесат още! Докато не напълни проклетата чаша, няма да мръднем оттук!
Голям брой тежки чували се изсипали в чаша, но тя оставала все така празна. На четирийсетия чувал синът не издържал.
- Каква е тази сатанинска чаша? Що за дяволска съдина си донесъл, татко? Четирийсет коне със злато докарахме, а тя е още празна? Как и с какво може да се запълни?
- Ех, сине мой, щастлив съм, щастлив съм, че ти се оказа по-досетлив от мен. На четирийсетия чувал ме попита каква е тази чаша. А аз, за да разбера, хвърлих в нея целия си живот, половината свят, хиляди наложнички, цялото мислимо и немислимо богатство на земята. Синко, здравето си хвърлих в нея. ВСИЧКО хвърлих, а чашата остана празна. Защото тя е направена от желанията ми. Това е чашата на желанията...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите