Казваш, доверие, а за какво ми е доверие, за да си казвам гледната точка, за да се заявя пред света, че аз съм това, което съм, за да покажа емоция? Защо да крия себе си от другите?
Какво ще загубя ако бъда отхвърлена, оплюта, порицана и т.н.? Нищо, защото себе си не мога да загубя и не мога да изисквам от всички да ме приемат и харесат.
А какво мога да спечеля? Много, защото човек, който се разкрива без страх печели много по-лесно доверие и уважение отколкото прикритите и тайнствени хора. Така за кратко време разбираш дали си приет или отхвърлен от някого, а не да си се криеш с месеци, дори години и накрая като се разкриеш да разбереш, че отсрещната страна те отхвърля заради това, което си крил.


Коя покана би приела?
1.- Каня те в тъмна стая в полунощ, където мога да ти дам, а може и да не ти дам това което искаш, защото те обичам и уважавам.
2.- Мисля че имам това, което искаш и ако решиш може да минеш когато поискаш да видиш дали ще ти хареса и да го вземеш, ако пожелаеш.

Информацията в общуването е нещо, което сплотява и изгражда доверие. И най-вече е взаимен, а не едностранен процес. Каква ти е файдата, че другият е спечелил доверието ти, щом ти си изгубил с поведението си неговото?

Крайната цел на общуването не е в това, да се разкриеш, че да се правиш на загадка, като си мислиш, че така си интересен за околните.
Целта на общуването е да се разкриеш, за да намериш себеподобни, хора от твоята "кръвна група" с които да правите по-цветно ежедневието и това да е безкрайна цел.
Ако живота е картина, ти би ли си купила тубичка с боя на която не знаеш цвета, за да рисуваш върху картината си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите