Ами малко ми е трудно да ти отговоря, защото се разпознавам в това, което пишеш и първосигнално ми идва да ти кажа, че това си е супер нормално и тнт.

Предимства на поща пред скайп - разговорът не е актуален, т.е. получаваш писмата, когато не си онлайн и можеш да отвориш и да отговориш, когато си решиш, дори това да става няколко пъти на ден, пак се чувстваш по-сейф. Скайп е по-ангажиращо, някакси все едно сте длъжни да си говорите глупости и аз лично го ползвам само с приятели от много време и то един-двама. Е, и когато трябва да се организира нещо и т.н. Т.е. дотук причина излиза, че може още да не сте достатъчно близки и затова. Освен това различните хора имат нужда от различна дистанция с другите, т.е. това може да си е черта на характера. И при мен го има този момент дори с най-най-близките ми приятели не си позволявам неща, които други хора си позволяват с просто познати.

Сега, самият факт, че си пише с някого значи, че по някакъв начин му е приятно да го прави. Възможно е причината да е че избягва някакво задълбочаване на отношенията и си пази личното пространство, защото ако се включат скайп, телефон и т.н. се страхува, че то може да бъде обсебено, а същевременно иска да поддържа добри отношения.


Възможно е да му пука за човека. Особено като казваш, че иска да се видите - когато това стане всичко ще си излезе наяве общо взето. Тогава всъщност може да се правят изводи, защото човек пише нещо и той може да е на 100% себе си без никаква игра. Но... това той го пише със своята интонация, своята емоционалност и придава едно нещо в думите. Другият ги чете по свой си начин, със своя си интерпретация и това всъщност е точно хубавото, както и кофтито на виртуалното общуване. Всъщност над 90% от мнението за някого ние го градим въз основа на невербалното и паравербално поведение. И остава един съвсем малък процент за думите. Е, сега, може би е по-лесно да опознаеш човек непредубеден от нищо друго, само като виждаш чистите му мисли. От една страна... от друга на мен ми направи ужасно силно впечатление като хората от един курс, на който ходя направиха чат в скайп, и аз когато погледна там първо се усещам как си чета по моя си начин... и после изведнъж се сещам кой е човекът и почвам да чета с неговия тон и е много различно, но всъщност наистина има пълно припокриване с реалния образ - паразитни думички, начин на изразяване - всичко е едно към едно, но ти трябва да знаеш кой е срещу теб, за да го видиш това. А когато ги четях по моя си начин всички бяха много близки и то близки до мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от little red riding hood на 17.04.09 17:14.