|
Хубаво е човек да е наясно къде са гриниците и да не дава грешни сигнали, си мисля.
За това съм с две ръце "ЗА".
Това което казваш за Особено ако има някакъв проблем - случва се така, че е важно да си помисли, че имаш чувства в смисъл такъв не да го лъжеш, а да му покажеш, че е приет, че е на приятелска територия и може да бъде себе си и да се разкрие, което е необходимо, за да се случи някакво развитие и промяна към по-добро.
Помагането е нож с две остриета. В повечето случай се потвърждава приказката, че пътя към Ада е осеян с добри намерения. За това и доста учители привърженици на източната философия си позволяват не само лошо отношение, но и физическо насили върху учениците им, които искат готови отговори, а не си насилват сивите клетки да мислят.
Много показно е защо действат така, като се вземе поведението на децата.
Едно дете докато си играе пада, така седи около минута и се оглежда. Ако никой не му обърне внимание, става и продължава играта, но мама и баба и стринка и леля рипнат и почват да го питат хиляди въпроси, и го вдигнат, и му изтупат дрешките и т.н. и т.н., то такъв рев ще нададе, че ще го чуят през 3 квартала
Та в този ред на мисли, дали е редно да "лъжем", че имаме чувства?
И защо даден човек ще си мисли, че с нещо е по-добър от друг, че да му помага? Или по-скоро иска да играе ролята на патерица, за да му е чиста съвестта?
Всъщност така ли гледаме хората наоколо, като повече от нас, като по-малко от нас и тук таме по някой равен?
(Разсъждавам, не констатирам)
|
Re: Срещали ли сте ... [re: little red riding ho]
