|
Нали ще ми простиш, ако ти задам няколко въпроса относно мнението ти, което не значи, че не го уважавам и приемам
Любовта е изчезнала.
Ако приемем, че любовта е кръвта на човек и че във всяка битка се пролива такава, как така водя битки, а на всичкото отгоре и надвивам опонента след като съм анемична?
Ровенето в чувствата ,мислите,емоциите и душата на хората, а често...неосъзнато... или пък осъзнато... и в своите такива започва да ти носи удоволствие, което води до притъпяване на чувството, че нараняваш, обиждаш и се подиграваш..
Извинявай, но никого от пишещите не познавам лично, което означава, че няма как да се ровя в това, в което ме обвиняваш и няма как да обиждам, наранявам и да се подигравам с някой, ако той не приема лично писанията
Това, че моите думи са го засегнали, означава само и единствено, че в тях има някаква истина, която даденият човек подтиска и си мисли, че не се вижда. От своя страна, това е нещо положително и би следвало да се приеме като помощ, а не като вреда.
Вероятни източници на такава деформация са среда, колеги, липса на любим човек, емоционален срив, насилствено сработване на всички защитни функции.
Вероятният източник се нарича: професионална деформация
Хубаво е да обичаш себе си, но е прекрасно да обичаш другите.
Ако не обичаш и не приемаш сам себе си такъв какъвто си, как можеш да обичаш другите и да ги приемаш с всичкото добро и зло в тях?
Ти защо не можеш да ме обичаш каквато съм, а държиш да ме промениш? Дали причината е наистина в мен?
Любовта е сила ,енергия,радост,щастие.Прекрасно е да я открием в очите на любим човек или на милото дете.
Любовта топли, когато е в теб самият, но за да стопли света около теб, за да предаде уют, трябва да е споделена. А в топъл и уютен дом се отглеждат деца с любов в очите, а не такива, които убиват приятелчетата си
Кой идиот те е наранил толкова?
Буда е станал това, което е, защото се е отказал от защитеният двор на бащиният дворец и се е сблъскал с реалността, в която няма жив човек без рани по сърцето, душата, егото, тялото и т.н..
Герой, не е онзи който си седи на топло и уютно и не води битки. Но точно героят е човека, който на старини има все още блясъка в очите като малко дете и винаги има какво да разкаже, а околните да го слушат с интерес или да го мислят за луд
"Живота не се измерва с броя вдишвания, а с моментите спрели дъха ни. "
Аз се боря, за да имам дълъг живот и хич не ми пука дали ще съм герой или луда
И да, прав си странна птица съм
Редактирано от Изaбeлa на 31.03.09 20:14.
|
Re: Б@си ! [re: Losty]
