Напомняш ми за един човек по стил на писане... само, че тя е жена, а ти си мъж доколкото разбрах... Много странно наистина...



А иначе за любовта и времето, и скуката мога да ти кажа, че и най-хубавите неща в живота ми са имали моменти, в които ми е било скучно. Движението не е от началото надолу, а е по-скоро като честотна линия - има спадове, после покачване, после пак надолу... И добре, че защото то правата линия на какво е равна - нищо. Та... въпросът е ще изчакаш ли да дойде добър момент или ще се панираш и откажеш... ако си струва - ще продължиш, в противен случай не. С всичко е така, не е времето проблемът. Всъщност точно времето ми е в центъра на теорията за живота ми... т.е. то не е теория, ами това, което сега се опитвам да правя, а именно - времето да го използвам като съюзник вместо като враг, защото толкова се състезавах с него, а то се оказва, че ако правиш нещо хубаво, нещо приятно, нещо полезно времето си тече и всичко това нараства незабелязано. Та времето просто е шанс, от който можем да се възползваме, нищо повече - то сАмо тече, самО НИЩО не променя - каквото и да става, ние го (не) правим.



Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички