Ако трябва да сведем нещата до една дума ... тогава ще си прав.
Обаче: Интелекта, който е определящ за справяне със страданията, не е елементарна схема от 1 нещо. Той е многопричинността на едно следствие, а гениалността - откриване на първопричината от тези многопричинности .
Във случая първопричината не е глупостта на даденият човек, защото всяко човешко същество се ражда като празна черна дъска на която близките му, битието и живота пишат.
В случая имаме един човек (богатия), на чиято дъска няма нито ред от самият него, което го прави нечовечен и егоцентричен (егото е мнението на всички други освен твоето собствено) и един човек (убиеца), който му е дадена възможност да пише сам върху дъската си, но той не знае какво да напише и за това се сърди на другите, когато отказват да напишат по нещичко (в случая: "добър домакин си", например).
Това не е поради глупост, а поради неизползване правилно на това, което ни се дава, дори, поради неприемане на това, което ни се дава. А никой на сила не може да ти даде, дори Господ. Дори той може на сила да ти отнеме, за да те научи на някой урок, но ти ако не приемеш съдбата си като урок, няма как да го научиш и да израснеш. За това казах: “…насила можеш да вземеш, не да дадеш!”
А да се научиш да взимаш не е толкова лесно, защото първо трябва да го осъзнаеш. А за тази цел, някой трябва да ти покаже как става това, да ти напише на черната дъска формулата и да ти начертае пътя и ти трябва да повярваш в написаното, а не да се дърпаш като магаре на мост, защото било сложно и болезнено
Така че, глупостта е оправдание, а не причина за страданието
|