съм имал такъв случай.
Едно много мило създание, като теб, което ми се беше отдало на 100%. Първоначално всичко започна на игра, после разбрах, че съм си играл с нещо, което не беше за игра и се отдръпнах. Мислех, че всичко ще отшуми и тя ще ме забрави, но не само, че тя не ме забрави, но и аз самият не можах да забравя нея.
Защо не съм с нея? Много са причините.
Тя е нещо което имах извън моят свят, дори тя не знае точно кой съм.
В съзнанието ми тя е нещо красиво, чисто и прекрасно, но дали ще остане такова, когато влезе в моят свят? Ще може ли да живеем заедно, защото едно е да сме заедно една нощ, но ден след ден, а аз не съм лесен. Дали ще се разбира с приятелите ми, със семейството ми ....
Мога ли да рискувам и да извадя това цвете от нейният свят и да го посадя в моя? Делят ни километри и това ще е наистина драстична промяна за нея, защото аз не бих напуснал града си. Мога ли да рискувам при положение, че не моят, а нейният живот ще е поставен на карта?
Така че, не търси вината в себе си, бъди каквато си.
Ние мъжете сме много смели, когато трябва да поемем отговорности за себе си, но в повечето случай ни е трудно да поемем отговорност за чужд живот. Само едните голи любов и желание не стигат.
Надявам се да бях полезен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите