Нещо се измести темата, според мен.
тук не става въпрос за протяжени дебненки, триумения и попипванки (тази думи ми хареса;))), а за начин на действие.
За всяка връзка си трябва време, време единият или другият да решат какво искат или не искат. Само защото единият е решил, че 1000% знае какво иска, а другият не е сигурен, защо трябва да слагаме другия на кладата?
Ако се появи един мъж утре в живота ми, който на 5-ия ден почне да ме гледа влюбено, в края на първия месец ми каже че ме обича да полуда, аз след още две седмици, че иска деца от мен, е аз лично ще се стресна, просто това НЕ е моята скорост за развитие на връзка и въобще хората, които така категорично знаят какво искат от мен ме плашат, защото не се замислят какво искам аз.
Някои хора цял живот не чуват от половинката си"Обичам те", пък си живеят дълго и щастливо. Просто единият си пада темерут в словесните прояви.
Други си свалят звезди от небето, обикалят света с кораб, викат си "пате, коте, злато, слънце", а след това ще си извадят очите, като се разделят.
За мен отношения се градят бавно, спокойно, изучаващо и доверяващо се на вътрешен усет, а не стрелба в упор.
Няколко невинни снежинки, работещи в екип, биха могли да отприщят лавина от неприятности.
|