Аз направих точно като теб - ей така направо си казах , че ми се играе и то точно с него...Предпочитах ясен и точен отговор, а не дълги и протяжни дебненки , триумения, заврънтулки и попипванки!
Исках той да знае, и аз да знам неговото желание, настроение, готовност или пък - НЕ , за игра!
За да няма излишни надежди захвърлени в коша, след като са избърсали порой от негативни емоции и осакатени трепети....

Е, не ми се получи!

Просто не си получих ясният и много конкретен отговор, който исках!
Пак се стигна до заигравки и недомлъвки!
Останах си питаща... и чакаща!
Определям го като липса на смелост и искреност от негова , а пък де да знам - може и на инфантилна дързост и глупост от моя!
Едно е сигурно - Признаващият, като такъв... освен, че може да бъде наречен тиранин, притискащ и насилствено втълпяващ отговорност за собствените си чувства у Другия.....
Той е и безумно смел в това си саморазкриване....Защото:
веднъж признал си... и свалил всички карти на масата( както някой тук се изрази), ти моменталически ставаш лесно раним и зависм от Другия! Просто нямаш вече нито ръце , нито козове!
Поставяш чувствата и, доверито и искреността си в нечии ръце....и чакаш ответна реакция с ясното съзнание, че може и да бъдеш много бързо стъпкан и унижен!
За подобна постъпка трябва да си или перде.... или искрен и открит човек, който сам се лишава от малките игрички и завоалиранки, с които може да се защити при нужда.....
Незнам дали избщо се разбра какво пиша...но знам, че аз не съм перде!
А смятам, че и ти не си!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Fozi на 07.01.09 11:04.