Според мен истината е по средата.
Крайно ми се струва това да кажеш-аз си играя моята игра, като не му харесва- не е за мен. Ти, като го харесваш/обичаш защо не провериш кой е начина по който той би предпочел да му бъде казано/показано/загатнато може би?
С течение на времето в една връзка се постигат доста компромиси, както и хората се научават да отстояват все пак своите интереси. Но от самото начало да подходиш така, извинявай наистина-егоистично (това е моя начин, моите правила, пък ако не ти харесва, значи не цениш искреността ми) аз намирам за прекалено.
Имах приятелка, раздели се с гаджето си, защото тя искаше дете, той казваше, че не му било времето, не търсел сериозна връзка, такива ми ти неща. Два месеца по-късно той се запозна с някаква девойка, голяма любов, голямо чудо, след още два месеца девойката вече беше бременна, наскоро се роди и детенцето. Опитвам се да кажа, че това, че той не е приел искреността от теб, не значи, че не би я приел от друга. Може би тук само разсъждаваме на тема искреност, а проблема е съвсем другаде.
Думи, думи и нищо повече
|