Да, чудеса случват ... на места, където има подходяща почва, за да се роди едно чудо. А такива клубове не са плодородна почва за чудеса. Една сбирка на отчаяни от самота душици, задъхани да хванат "последния" влак е примамка за мошеници, които се възползват от отчаянието и надеждата на последните. А и самата идея да търсиш така целенасочено нещо, което по принцип се случва непринудено (и така би трябвало да бъде) е твърде пораженчески подход към живота. Не знам, за мен само аутсайдер може да реши да се впише в общество от самотници и да тръгне по клубни срещи със самотници, и да обяви самотниците за сродни души. И аз съм била дълго време сама, всеки човек в някакъв момент от живота си е сам, всъщност всеки в някаква степен е винаги сам, но това не означава, че трябва да се обявиш за самотник и неудачник. Съжалявам, но дори когато съм виела от самота не съм си мислела, че самотния зализан ерген от съседния блок ми е сродна душа! Самотния ерген от съседния блок има нужда от добра и кротка женица примерно, която да му пере, чисти и готви, а пък той да си я уважава в замяна. И така да си живят в разбирателство, уважение и семеен уют. Да, ама аз съм огън и жупел, аз искам да изживея на сто процента всеки миг от живота си, какво мога да дам аз и какво мога да получа от добрия, кротък ерген на комишиите, м? Това, че в един момент и двамата сме сами, никак, ама никак не означава, че можем да си се вземем, нали? Едни са сами защото са саможиви, други - защото са зли, трети - защото са сульовци, които се мият веднъж на три месеца примерно и не познават четката за зъби. Някои пък не се задоволяват със заместители и търсят своята истинска сродна душа. И ако не я намерят, не я и заменят. В подобни клубове ходят самотници от всички категории и когато две поредни вечери те сваля някой мазен, зализан, оплешивяващ момък с петна на ризата щеш не щеш започваш да се приобщаваш към него, казваш си, ето, той е сульо, но е самотен като мен...аз съм самотна като него, значи и аз съм сулява някаква. И ставаш суляв аутсайдер. И в един момент решавате да си се вземете, ама не от голяма любов и сродни възгледи, а от обща сулявщина, ниско самочувствие и безисходица, както се случи с моята приятелка. А това не е пътя към щастието. Същото е и като наблюдаваш другите самотни дами като теб. Някои са на възрастта на майка ти, напарфюмирани с евтин парфюм, начервени с ярко червило. Първоначално си казваш колко по-добре си в сравнение с тях, после осъзнаваш, че един ден ще станеш като тях... Искам да кажа, че такава среда може само да те дръпне надолу. Самотния човек не бива да търси компанията на други самотници, защото така самотата може да се превърне в пустота, а от това излизане няма. В продължение на години наблюдавах как приятелката ми си опропастява живота, ходейки на такива места, но и тя не възприемаше, и тя вярваше, че чудото ще се случи там. Е, не, не се случи, както не се е случило на никой преди нея. Пак казвам, ореха няма да роди круши, в пустинята няма да избуи борова гора. Нещата не е задължително да стават по сценарий, но всяко нещо има причина и следствие, нещата са закономерни. Чудеса се случват на места и сред хора, които са "отворени" са тях. Затвореното общество на самотниците, които се събират на определени за самотници места няма да роди чудо. Най-хубавото, което може да ви се случи е да станете лесна плячка на галантни мошеници. И за мъжете и за жените се отнася това. Съжалявам, вероятно съм много крайна. Аз съм такава - крайна съм във всичко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите