Благодаря за подсказката - бях забравила, че детските приказки, четени в зряла възраст, ни учат на голямата мъдрост на хората от народа, които са ги създали... Сега прослушах "Трите перушинки" от Братя Грим. Като се замисли човек, "умен" и "хитър" е този, който умее да сипе хубави думи и да омайва с тях слушателите, който умее да играе различни "успешни" роли и да се докарва пред шефовете, който с лицемерие намира "най-доброто място" в живота... А добрият, откровен и простодушен човек винаги е наричан "глупчо"... Но все пак, в крайна сметка "последната дума" има съдбата, която дарява с истински ценности истинския човек.
Да, и в тази връзка се сещам за един афоризъм: "Добрият човек може да изглежда глупав, но глупакът винаги е зъл"...