"правим нещата заедно..." - Ха-ха, нямаш представа колко често чувам това, напоследък, но да се върнем на темата. Всички с които се разбирам, разговарям и правя разни неща заедно с тях (без секс ) , аз наричам приятели. (...хммм, което ми напомня, че отдавна не съм виждал някой от тези индивиди...)
Според мен ти търсиш някого, когото да го е грижа за теб и по презумция, това човек с който имате любовна връзка. Въобще не ти вярвам, че не искаш да се омъжваш, тъй като обществените норми в България определят брака, като висша цел на съществуването и всички истории завършват с "ожени се", "омъжи си" и "заживяха щастливо". А не дай си боже да имаш загрижена за твоето задомяване майка, тогава въобще не ти завиждам.
Абстрахирай се малко от околния, фонов шум в който всички имат перфектните гаджета, прекрасните съпрузи и прочие измишльотини и си живей живота. Да си сам е прекрасно, да си влюбен е прекрасно, да живееш с някого е прекрасно. Спри да търсиш каквото и да било, като го намериш, само ще се питаш: "Това пък за какво ми е!?"
Съдейки по себе си, не че е коректно, си мисля, че вероятно си задаваш въпроси от сорта на "Какво ми е, че не мога....?!". Въобеще не се занимавай с подобни тъпи размисли, няма смисъл, само нерви се хабят.
И понеже имам навика да поучавам, това пак идва от манията ми за величие, ще тидам един съвет: "Подържай старите си познанаства и приятели (не говоря само за романтични такива) стях можеш винаги да си си ти...."
И разбира се най-важното оставям за накрая: "СПРИ ДА СЕ СТРАХУВАШ", страха е това, което ти пречи да се усмихваш.
П.П. Надявам се, че не съм ти досадил особенно много с писанията си, които вероятно не са ти от полза, поне на мен нищо не ми взлиа в главата, когато се окажа в подобно на твоето настроение, а пък и съм далеч от твоето битие, но се надява да съм ти дал повод за размисъл. Лек Ден!
Every now and then I fall apart
|