|
Тема |
Защо не мога.. |
|
Автор |
Бaлepинaтa (оцеляваща) |
|
Публикувано | 07.11.08 11:47 |
|
|
..да забравя един мъж....?
Толкова ли е трудно...?
Най-смешното е ,че никога не е имало нищо между нас!
Просто го видях в училище и до ден днешен не успявам да си го избия от главата.
Годините минаваха ,учих в друг град цели 5 години не го видях изобщо.Само един поглед ми беше нужен за да се върне същото старо ,изпепеляващо чувство.И не спирах да мечтая за него.Където и да ходих ,когото и да срещах той си остана най-красивият мъж ,който съм виждала в животът си.Върнах се в родният ни град и започнах работа-колеги сме по ирония на съдбата.Абсурд е да сме заедно ,пътищата на живота ни са в две различни посоки.Той има сериозна връзка от много години ,аз също.Обвързах се ,имам и малко бебе.Всичко на което съм способна и което желая е да направя бащата на детето си щастлив.Никога не бих му изневерила ,дори животът ми да зависи от това.Обичам го и се мразя ,че когато видя онзи Другият и когато погледите ни се срещнат ,Той все още ме разтърсва из основи.Отбягвам го ,обвинявам се ,но просто не знам защо се получава така...
Вече станах на 26 и трябваше да съм зряла жена.А получи ли се..?
Имаше период ,в който толкова исках да бъда негова..разбрах ,че няма да стане ,въпреки ,че чисто визуално не отстъпвам по нищо на приятелката му ,но той вероятно е открил друго в нея.Затова реших да продължа напред ,без да фантазирам утопични неща.Не съм и човек ,който би развалил чужда връзка.И все пак виждах нещо в погледът му и все се питах:"а ако аз бях тук през всичките тези години ,не тя?"...
Защо?!
Много исках да споделя всичко това ,макар да знам ,че вероятно ще отнеса доста упреци.
Благодаря ,че ме изчетохте!
|
| |
|
|
|