|
Вече стана една година откакто не съм го виждала,но няма ден , в който да не мисля за него.Исторята със сигурност ви е позната...всеки е имал в живота си някой , който да не може да забрави...
Проблема обаче е ,че една година за мен е много време....време, в което не можех да погледна друг ....време в което всеки ден се питах къде ли е и какво ли прави...дали му се е случило нещо....
Когато се запознах с него, постоянно повтарях на приятелките си , че никога не бих могла да се влюбя в такъв човек...
Стана така ,че след месец "връзка" реших да се разделим....нямах силни чувства към него...а най-вече защото наистина понякога се държеше ужасно с мен...
Само че, господина реши че няма да остави нещата така и започна да ме преследва.....но аз не се давах (в известен смисъл)...
Следва една година срещи, разговори...ходене по гости.За всичкото това време сме били заедно не повече от пет пъти, просто защото не исках да ме възприема като поредната курвентия.
Когато бяхме насаме само двамата беше невероятен, но с компания все едно че не съществувах...понякога имах чувството че не е същия човек.
Разбрах ,че съм хлътнала когато си дадох сметка че след всяка наша среща изпадах в транс....стоях и гледах в една точка...и това в продължение на една година.
Хората около мен се бяха побъркали...
Той винаги ми казжаше ,че ме харесва заради това което съм...и че не е с мен само заради секса (на което съм склонна да вярвам).
И след една година гоненки ...на мен ми писна и на него му писна.Просто един ден спряхме да се търсим...и така до ден днешен...
Единственото нещо за което съжалявам е, че ме можахме да се разберем като разумни хора...да седнем и да си кажем всичко както си е ,без да се страхуваме.Не знам защо не го направих тогава...може би защото по същото време нищо в жибота ми не беше наред...не знам...нямам оправдание
Това е единственият човек с който се чувствах по този начин...във същото време ми причиняваше ужасна болка...
Сега, когато си вървя по улицата всички ми приличат на него за частица от секундата и сърцето ми започва да бие толкова силно...
Една година от живота ми бях като омагьосана, като изпита , сега се съвземам от него...но още не мога да го забравя.
Въпросът ми е къде сбърках?По добре ли е че вече не се занимавам с него? И докога ще е в главата ми този нещастник?
За да добиете бегла представа за него....той е материалист, обича да се изхвърля с маркови дрехи,коли....да е център на вниманието и момичетата да го забелязват,няма скруполи и ценности....обикновен женкар.Всичко което мразя в един мъж...но уви...никога не казвай никога!
...La Petite Princesse...
|
никога не казвай никога
