|
|
| Тема |
 За предпазливостта и последиците от нея... |
|
| Автор |
kristina83 (непознат
) |
|
| Публикувано | 17.08.08 11:58 |
|
|
|
Напоследък си мисля доколко страдаме или печелим от това да сме предпазливи в любовта.
И по-конкретно - когато обичаме и чувствата са споделени, колко чакаме, за да разберем дали това наистина е човекът, с който искаме брак, деца и т.н.?
Нормално е в днешно време, преди да се реши на сериозна стъпка като брак, да поживее известно време заедно, за да стане ясно дали човекът отсреща е този, който сме смятали.
В моя случай, обаче, с бившия ми приятел твърде дълго чакахме "всичко да ни е наред". След няколкогодишно съжителство, вече и двамата имахме кариера, жилище и всякакъв материален и емоционален "уют". Само че бяхме толкова отегчени до смърт един от друг, че накрая се раделихме...
Сега в живота ми има друг човек, с който се чувствам чудесно. Работата е там, че той вече иска по-сериозно обвързване, а аз явно вече съм развила фобия от това и не искам да бързам.
Въпреки че бях си обещала да не повтарям стари грешки, усещам, че започвам да поставям условия - нека си стъпим на краката, започни сериозна работа, нека се убедим, че сме един за друг и т.н.
Това ме кара да се ядосвам сама на себе си - в крайна сметка, щом искаме да сме задно, защо е нужно да съм толкова предпазлива?
Иска ми се да чуя безпристрастно мнение - кога знаете, че е дошло време да се престрашите и да се бракувате?:) Дали чувствата трябва да са водещи за такова решение или наистина е по-добре да се изчака? Рискуваме ли да загубим чувствата по пътя...?
| |
| |
| 
|
|
