|
Здравейте всички в този чудесен клуб. От известно време чета, не съм писала.
Сега искам да ви попитам какво мислите за нещо, което ми се случи. Ще се радвам да ми отговорите. :)
Както при повечето млади хора напоследък, се запознах с един приятен мъж в интернет. В началото говорехме много, както е редно - писма, чат, по телефона също. Все се чувствахме близки, така, сякаш мислим едно и също. Той често казваше, че пиша онова което той усеща. Хареса мислите ми, снимките ми и онази част от душевността ми, която може да се изрази от разстояние. Женен е, но твърди, че не е бил близък с тази жена още когато са се взели, сега също не били близки. Аз не зная дали е така и не разбирам подобно положение, но хора всякакви. Първоначално, когато започнахме да си пишем не беше с идеята да ставаме гаджета, просто защото за някои неща мислим еднакво и от нас биха могли да станат едни добри приятели, които много да си бъбрят, но ... Започнахме да се харесваме и инак, той започна да отличава и забелязва жената в мен. Аз... Не, че не го харесвам, тъкмо обратното, но започнаха да стават и неща, които ме притесняват. Започна да говори лоши неща за дамата, с която живее, неща, които се срамувам да слушам и може би неща, които би говорил и за мен след време... Ако тя постъпва лошо, то е между тях, а това какво той ще говори и предлага като информация пред външни за връзката им лица като мен е вече негово решение и показва какъв е той. Разбира се, че му го казах, но май не му хареса това. Започнахме да мислим и за среща, но без аз да искам каквото и да било от него, той реши да ми обещае, че при срещата с мен ще е разведен и т.н. Мисля, че не вярвам на това и не искам да дълбая, защото е толкова рано. Знам, че срещата очи в очи ще поднесе много уточнения и за двама ни, а може би и изненади, макар да сме разменили доста снимки. Не правя планове преди това, но както казах, бих искала поне да сме добри приятели. Зная, че това не става по поръчка, но кой не би искал да познава човек (все едно от какъв пол ), с когото има сходно мислене и позиции по важни въпроси. В един момент той ми написа писмо, че повече не желае да контактува с мен. Писмо с обяснения в любов и уверения, че е само мой, но не иска да говори е мен. За мен това е много странно, защото човек, който иска да е с мен не прави така... А пък, ако чак толкова се налагат такива ограничения, би могъл поне да ми каже причината. Струва ми се, че наистина има нещо притеснително и нереално. Не само последното ме притеснява, но и тези лоши думи за жена му, която едва ли подозира какви ги говори той, едва ли знае, че той се изживява като жертва в тази връзка... Написах му, но вече месец и половина нямам отговор. Явно е решил да не ми обяснява повече от това, но се питам... Разбира се, че за голяма любов и дума не може да става след това, но дали да не приключа с мисълта за приятелство... Дали такова изобщо ще е възможно след притесненията, които имам и дали изобщо да се срещам с него, ако се обади с такива желания след време...
Какво мислите вие?
|
Какво мислите за това?
