За да съм добре аз, трябва да е добре човека и до мен, иначе аз не бих бил добре.
Аз си мисля, че за да върви една връзка добре, всеки трябва да се грижи за себе си да е добре и да се доверява на партньора си, така че и като са заедно да са добре. Не признавам неравнопоставените връзки, макар, че много са такива. Но тогава няма синхрон, тогава има зависимост.

И друго като спомена думата свобода. Какво е свободата ? Какво е свободията ?
Дефиниция за свобода няма да давам. Аз я приемам така - да ми е спокойно, да имам душевно равновесие, да ми е ведро на душата, да не се налага да се оправдавам, да не се налага да изисквам нещо, което е трудно постижимо за другия. Синхрон. Като вървя по улицата сама и си мисля за човека до мене, да се усмихвам, а не да се ядосвам, че нещо не е наред. Ако някой е закъснял, независимо от причината, да не се притеснява, да знае, че другия му има доверие и ще го приеме. Като нещо трябва да е прави заедно, да няма разногласия, а да е приятно и за двамата. Да няма напрежение, да няма недомлъвки, да няма недоизказани неща, които тровят атмосферата наоколо, да има разбирателство, да има спокойствие и любов. Така я приемам свободата - душевно спокойствие и равновесие.

И не знам защо, в повечето теми се пише, как единият бил егоист и човек, който не правил нищо, а другият бил страхотевн, добър, откровен ...
Няма идеални хора. Има хора, които си приличат донякъде и вървят в една посока.