Разбира се, че в началото всичко е по-розово, ясно ми е.
Надявам се да е перфектния за мен. Ако ли не- да е жив и здрав и да е перфектен за тази, за която трябва да бъде.
Не искам на всяка цена да го спечелвам(нямам някакви такива болни амбиции), може пък да се окаже, че въобще не е за мен, в крайна сметка все още не го познавам достатъчно добре, че да мога да преценя адекватно. Ясно ми е, че влюбването малко или много ни прави неадекватни, летящи розови балончета, но поне усещането е прекрасно, докато летиш... Радвам се, че ми се случва, дори и нищо да не излезе, понеже мога отново да усещам подобни емоции. Доскоро си мислех, че надали отново някога ще се влюбя, а ето, че се случва и това е прекрасно! Просто трябва да внимавам да не падна отвисоко или пък да не го разочаровам аз... И най-важното: и двамата да не позволиме емоциите и очакванията да провалят изграденото дотук между нас, защото то е ново и крехко, като неразцъфнала пъпка на роза, която искам да съхраня и ако може да накарам да разцъфне, но не и да увяхва. И така, пак затварям кръга или иначе казано отново стигам до краткото и ясно: Този път не искам всичко да се прецака!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите